Keywords: Алергия, Копривна треска, Уртикария, Бълхи, Алергия от треви, Алергия от храни, Дерматит, Алергени, Сърбеж кожата, Обрив

Алергията е реакция на организма срещу поети чрез храната или вдишани субстанции, наречени алергени. Начинът, по който имунната система отговаря на алергена, се нарича алергична реакция или реакция на свръхчувствителност. Напоследък страдащите от алергия кучета се увеличават драматично. Сега се смята, че всяко 5 животно има алергични симптоми. Наследствеността също играе значителна роля. Въпреки че някои породи определено са по-склонни към алергични болести, могат да бъдат засегнати всички породи и кръстоските им.

Алергията при кучетата се дели на три категории:
– причинена от бълхи и други хапещи насекоми (алергичен дерматит от бълхи);
– причинена от вдишване на алергени като прах, треви, плесен, прашец от дървета и плевели;
– причинена от храни и лекарства (хранителна алергия).



Алергичен дерматит от бълхи

Най-често срещаното алергично заболяване при кучетата. Причинява се от една или повече субстанции в слюнката на бълхите. Дерматитът може да бъде един от двата типа алергични реакции – непосредствен или забавен. Сърбежът започва веднага и има тенденция да се запазва дълго след унищожаването на бълхите. Симптомите са по-лоши в средата на лятото – през сезона на бълхите, но домашните кучета могат да страдат през цялата година.


Болестта се характеризира със силен сърбеж, възпаление на кожата и леко надигнати пъпки (папули) на местата със силна концентрация на бълхи – по тялото, основата на опашката, под краката, слабините и корема. Кучето се хапе и се чеше на тези места, космите опадат и кожата става суха и се лющи. В някои случаи кожата се напуква, загрубява, инфектира се и се покрива с кори, а след време се удебелява и получава тъмна пигментация. Диагнозата се основава на наличието на бълхи по кучето и на характерния кожен обрив. Проверете за бълхи, като поставите кучето върху бяло платно или хартия и четкате козината. Бели и черни, дребни като пясък зрънца, които падат върху хартията – това са яйца и фекалии на бълхи. Алергичният отговор спрямо слюнката на бълхи може да се демонстрира с вътрекожен тест.

Лечение:
Повечето случаи с алергичния дерматит от бълхи могат да бъдат излекувани чрез отстраняване на бълхите от кучето и заобикалящата го среда. Всички домашни любимци в семейството, даже и да не са засегнати, трябва да се обработят едновременно срещу бълхи. За да се контролира сърбежът, за два-три дни се назначават антихистамини или/и кортикостероиди. При усложнения с пиодермия (гной по кожата) се предписват антибиотици за локално и орално приложение. За този проблем потърсете ветеринарна консултация.

Профилактиката включва ежемесечна обработка с препарати против бълхи на всички места, където може да се появят бълхи. Много ефикасни са фронтлайн спот он или адвантидж, тъй като спомагат за унищожаването на бълхите още преди да са нападнали кучето. За предотвратяване размножаването на бълхите е подходяща комбинацията от програм с фронтлайн или адвантидж.

Преди да заболее, кучето трябва да се изложи на алергена най-малко два пъти. При първото излагане имунната система изработва антитела спрямо алергена. При по-късно ново проникване на алергена в организма се отключва реакцията алерген–антитяло, при която се освобождава хистамин – химическият медиатор (посредник) за реакцията.
Докато при алергична реакция хората обикновено изпитват симптоми от горните дихателни пътища, засегнатият орган при кучетата е кожата – с интензивен сърбеж. Това всъщност е и главният признак за подобна реакция – кучетата започват да се чешат и да се дращят почти непрекъснато.

Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се проявява минути след излагането на кучето на действието на алергени и обикновено се изразява в поява на обрив. Забавеният тип се явява часове или дни по-късно и причинява силен сърбеж. Анафилактичният шок е силно изразена реакция на свръхчувствителност от непосредствения тип и се придружава от диария, повръщане, отпадналост, затруднено хъркащо дишане, колапс и смърт.


Копривна треска
Алергична реакция, характеризираща се с внезапна поява на леко надигнати, кръгли сърбящи петна по кожата, лицето и цялото тяло. Космите по тези места са сплъстени на малки снопчета. Често има оток на клепачите. Обривът обикновено се вижда около 30 минути след ухапването и изчезва до 24 часа. Най-честата причина за копривната треска е ужилване от насекоми, но може да бъде и някоя ваксинация. Пеницилинът, тетрациклинът и други антибиотици също могат да причинят обрив. Друга възможна причина е локалното приложение на инсектициди и сапуни. Копривна треска, която бързо се появява и си отива, обикновено се причинява от някой алерген от околната среда на кучето.

Лечение: Когато е възможно, идентифицирайте алергена и предпазвайте кучето от продължително излагане на действието му. При съмнение за хранителна алергия променете диетата. В случай на остра реакция добре е да се даде една доза магнезиев сулфат (английска сол) в мляко, за да се ускори отстраняването на храната от храносмилателния канал . Когато обривът се появи скоро след употреба на шампоан или на локален инсектицид, изкъпете кучето и изплакнете обилно с вода, за да отстраните химикала от козината и кожата.

Копривната треска се повлиява много добре от антихистаминови медикаменти. При сериозни случаи е показан кортизон . Съветвайте се с ветеринарния лекар.


Статията е предоставена от Д-р Огнян Кучуков