Обучение на пастирско куче


За да се пристъпи към специалния курс на дресировка, кучето трябва да идва при стопанина си (при пастира) или да отива до определено място по команда, да прекратява нежелани действия, да сяда, да се изправя от седнало поло-жение и да застава право, да подава глас (да лае), да не приема храна от непознати хора, да проявява недоверие към тях и отбранителните му реакции да са развити в активна форма. Всичко това се придобива по време на общ курс на обучение, който е валиден за всички породи и направления кучета, независимо от тяхното работно (служебно) предназначение.

Работата с кучето започва с отбиването му от майката на 30-ия - 40-ия ден. По време на обучение командите се подават ясно и отчетливо в повелителна форма. Когато кучето греши или проявява мудност, не трябва да се крещи. В никакъв случай не трябва да се пристъпва към физическо наказание.

Необходимият инвентар за обучение на кучето за пастирска работа е нашийник, повод с дължина около 10-15 м, триметров прът, торбичка с лакомства и помощник за някои от упражненията. Специалното обучение се провежда във фермата или на пасището. Следи се наблизо да няма дразнители, отвличащи вниманието на кучето.
Едно от най-важните условия и пръв елемент за по-нататъшно успешно обучение на кучето за пастирски цели е упражнението по приобщаване към стадото. За целта е необходимо от най-ранна възраст то да се отглежда в непосредствена близост до стадото, с което ще работи. Следи се за отношението на животните към него. Не се допуска агресивност от тяхна страна. При всяко стълкновение кучето трябва да се чувства победител. Не трябва и от негова страна да се допуска безпричинно нападение срещу овцете - да им пречи по време на хранене в двора на фермата, по време на паша или при покой. В никакъв случай не се позволява кучето да хапе овцете. Всеки опит за нападение своевременно се прекратява чрез строго подаване на забранителна команда и рязко дръпване на повода. Често със стадото започва да работи възрастно куче. Задължително то трябва да е усвоило всички команди от общия курс на обучение, да е спокойно и уравновесено, да не се плаши от овцете, нито да проявява агресивност към тях. Овцете реагират по различен начин при първоначална среща с кучето. Някои се разбягват, а други правят опит за нападение. За по-бързо приучване е необходимо кучето ежедневно да присъства сред стадото. Първите десеттина дни трябва да бъде водено изкъсо с дългия повод. Постепенно поводът се отпуска, докато кучето започне да се движи свободно, а овцете да се чувстват спокойни.

Когато забележи, че някое животно се отклонява от стадото, пастирът посочва към него с ръка, подава команда "Гони!" и тича, като увлича кучето със себе си. По този начин се отработва упражнението за прибиране на отклонили се от стадото. След като овцата се прибере в стадото, преследването се прекратява, като се подава забранителна команда и поводът рязко се дърпа. Пастирът извиква кучето при себе си, похвалва го и му дава лакомство. Постепенно се преминава към отработване на упражнението без използване на дългия повод и без участие на пастира в гоненето.

Командата, която се подава за събиране на животните на едно място, е "В кръг!" Първоначално кучето се приучва да обхожда в кръг различни предмети - наредени бали слама, ниски постройки и др. Пастирът застава с кучето в единия край на обекта, който ще се обхожда. Подава командата и заедно с кучето извършва пълна обиколка бегом. Упражнението се повтаря, като поводът постепенно се отпуска и кучето се оставя да се движи напред. Постепенно се преминава към изпълнение на командата самостоятелно от кучето без използването на дългия повод. Обектите, които се обхождат, постоянно се сменят. Сменя се и посоката на обхода. След като кучето започне безотказно да изпълнява командата, се пристъпва към нейното отработване с група овце, заградени в бокс. За целта пастирът застава в близост до бокса, като държи изпънат дългия прът. Подава команда и изпъвайки пръта, не позволява на кучето да намалява дистанцията до бокса. След успешно справяне и с тази задача, се преминава към последния етап - работа със стадото.

При контролираната паша се използват различни системи за ограждане - постоянни или преносими огради, електропастири и др. Ограничаването на пашата по изброените начини е скъп и трудоемък процес. След съответна подготовка кучето с успех може да се приучи към ограничаване достъпа на стедото към посеви, непредназначени за паша. Обучението започва на пасището при наличието на рязка граница - път, канавка, високо израстнали насаждения и др. В началото дължината на границата не трябва да превишава 100-150 м.

Кучето се води на дългия повод изкъсо. Пастирът го прекарва няколко пъти по продължение на границата, като периодично спира. След известно време негов помощник подгонва няколко овце към охраняемата част на пасището. Пастирът подава команда "Пази!", посочвайки към групата отклонили се животни и тича към тях. С помощта на дългия прът ги подгонва към стадото, като увлича със себе си кучето и постоянно повтаря командата. След като овцете се приберат, пастирът похвалва кучето и подновява движението по границата. Постепенно упражнението се усложнява, като кучето се пуска да се движи свободно, подава му се команда да седне или да легне и така от място да контролира пашата на стадото. Пастирът въвежда все по-слабо забележими граници. За връх на обучението се приема, когато граница въобще не съществува. За целта се отъпква ивица от пасището, която стадото не трябва да пресича. Пастирът прекарва кучето няколко пъти по дължина на ивицата, повтаряйки командата "Пази!" и го оставя само. Добре обучените кучета, с инстинкт за пастирска работа, могат с часове да стоят на така създадената граница и да не допускат животните да я пресичат.

Един от най-сложните дресировъчни комплекси е приучване на кучето към издирване на изостанали или изгубили се животни. Няколко овце се отделят и скриват зад някакво прикритие - хълмче, долчинка или високи храсти. Пастирът се движи с кучето около стадото, подава команда "Търси!" и внимателно със зигзагообразни движения неусетно го насочва към прикритието. По време на търсенето той постепенно отпуска повода. Когато кучето открие овцете, подава команда "Гони!" и след като ги прибере в стадото, го погалва и му дава лакомство.

Много съществено упражнение, към което трябва да се приучи кучето е вкарване на овцете в оградено място или подпомагане за натоварване на МПС. Когато стадото е пред двора във фермата, пастирът отваря вратата, подава командите "В кръг!" и "Гони!" в съчетание. Овцете не могат да се отклонят встрани и единствената възможност, която им остава е да влязат в двора. Ако е необходимо, в първите дни пастирът помага на кучето. Натоварването в моторно превозно средство с помощта на куче се осъществява по следния начин: Кучето вкарва група овце в боксрампа, под която е спряло моторното превозно средство. Подава се командата "Гони!" и кучето започва да облайва овцете и да ги подкарва към рампата.

Изброените до тук прийоми са едни от основните, на които е необходимо да бъде обучено всяко пастирско куче, независимо от неговата породна принадлежност. Кучетата от порода Бордър Коли, при която селекцията е водена и продължава да се води предимно в пастирско отношение, се справят много по-бързо и много по-лесно с всички изброени по-горе упражнения. Кученцата Бордър Коли, които произхождат от чисто "работни" линии са с вродени пастирски качества. По данни на Дженет Ларсън (J. Larson, 1986) много от тях още на 6 седмична възраст правят опит да обхождат животните и да ги облайват.

Ако кучетата бъдат обучени да изпълняват тези най-общи дресировъчни елементи, те наистина стават безценни помощници на пастирите.


По данни на Артър Алън (A. Allen, 1979) първото изпитание за пастирски кучета се провежда на 9 октомври 1873 г. в Уелс. Победител става кучето Туид, собственост на Уйлям Томпсън. Подобни изпитания се организират и в други области на Великобритания, а от 1880 г се въвеждат в САЩ и Австралия. Създават се различни школи и системи за обучение на кучета.