Keywords: Сърбеж, Алергичен ринит, Сълзене очи, Падане косми, Себорея, Алергия треви, Алергия домашен прах, Атопия, Дерматит

Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.

Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.

При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.

Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.

Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.

Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.

Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.

Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.