Водата има строго неутрална реакция (pH 7), което определя нейната благоприятна среда за протичането на всички жизнени процеси.

Химичните процеси в клетките се извършват чрез присъединяване на вода или чрез отнемане на вода. Цялото храносмилане е съвкупност от хидролитични процеси. Водата активно се включва в редица обменни реакции. Във водната среда на организма са диспергирани най-важните за живота колоиди - белтъците. Поради голямата си диелектрическа константа водата благоприятства електролитната дисоциация на разтворените в нея соли, киселини и основи. Водата осъществява транспорта на веществата между отделните структури на организма и околната среда. Кръвоносните и лимфните съдове са своеобразна водна магистрала, по която бързо се пренасят хранителните продукти от храносмилателната система до тъканите и отпадъчните вещества от тъканите до отделителните органи. Водата изпълнява механична роля, намалявайки триенето между допиращите се повърхности в тялото - стави, лигаменти, мускули и др.

Ако приемем организма на кучето като система, разпределението на водата се осъществява между следните три звена:
- интраваскуларна вода - свободноциркулиращата вода в съдовете;
- интрацелуларна вода - водата, намираща се вътре в клетките, която служи като разтворител на всички хранителни вещества и влиза в строежа на клетъчната мембрана;
- интерстициална вода - водата, която циркулира в междутъканното пространство и служи като резерв за организма. Към интерстициалната вода спадат лимфата, ликворът, синувиалната течност, течността в серозните кухини и течността в corpus vitreum на окото.

Кръвната плазма и междуклетъчната течност образуват извънклетъчната или екстрацелуларната вода.
Най-голямо е съдържанието на вода в слюнката, а най-малко в глечта на зъбите. Около 70-80% от водата в организма се съдържа в тъкъните на сърцето, мозъка и бъбреците. Тези тъкани и органи съдържат само няколко процента по-малко вода от течната кръв.

Водата има голямо значение за терморегулацията на организма.