Дейността на органите от храносмилателната система е насочена към обработване и придвижване на поетата храна. Чрез дъвкването и размесването със слюнката твърдите и полутвърдите храни се превръщат в консистенция, която позволява тяхното придвижване през глътката и хранопровода. Дъвкането е както произволен, така и рефлекторен акт.

Честотата и силата на дъвкателните движения зависят от консистенцията и вкуса на храната, а така също и от състоянието на центъра на храненето в мозъка. Кучето раздробява храната на големи парчета дотолкова, доколкото те да придобият големина, позволяваща да бъдат преглътнати. Придвижването на храната по хранопровода е неволев, рефлекторен акт съкращението на мускулатурата на хранопровода има перисталтичен характер.

Двигателната активност на стомаха и червата е насочена към допълнително раздробяване на поетите хранителни части, размесването им със соковете за смилане, създаване на контакт с лигавицата на съответния орган, придвижване на съдържимото по стомашночревния път.

Скоростта на придвижване на съдържанието на стомаха към дванадесетопръстното черво зависи както от състоянието, до което е доведено стомашно съдържимото, така и от обема (количеството) на храната. Богатата на мазнини храна преминава по-бавно от стомаха в дванадесетопръстника.