Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно.

Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период.

Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на "дейността на главните храносмилателни жлези" върху развитието на животинския организъм.
Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представям три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна.