Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин. Белтъчините са основна част на протеините, поради което често пъти между тях се извършва отъждествяване. В продуктите от растителен произход нивото им е около 60-90%. В животинските продукти нивото на белтъчините достига до 100% от суровия протеин. Във всички живи клетки има открити протеини, поради тясната им връзка с жизнените процеси, които протичат в клетките. От протеините в различните видове храни, кучетата синтезират специфични белтъчини, които са необходими за изграждане на органите и тъканите. Недостигът на протеини забавя растежа и развитието на младите кучета, влошава репродуктивните способности, намалява устойчивостта към редица заболявания, влошава усвояемостта и смилаемостта на храната.

Аминокиселините са градивни елементи на сложната белтъчна молекула. В белтъчните продукти са открити над 150 различни аминокиселини, но за изграждане на белтъчините имат значение предимно 22 от тях (глицин, аланин, серин, валин, треонин, лейцин, изолейцин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин, лизин, аргинин, орнитин, цистеин, цистин, метионин, фенилаланин, тирозин, пролин, хистидин, триптофан). Животните нямат способността да синтезират аминокиселини. В животинския организъм някои аминокиселини може да се образуват от други аминокиселини или от съединения, съдържащи аминогрупа. Има определен брой аминокиселини, които не могат да се образуват по този начин, затова животните трябва да ги получават с храната. Тези аминокиселини се наричат незаменими или есенциални (лизин, метионин, триптофан, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин, треонин, аргинин, валин, глицин).

Характерна особеност на белтъчините е тяхната слаба устойчивост. При въздействие с температура над 60 0С или под 10-15 0С, при облъчване с ултравиолетови лъчи или при въздействие с химични реагенти, белтъчините се денатурират.

За белтъчната биосинтеза кучето се нуждае от определени количества незаменими аминокиселини. Ако само една от тях липсва в храната или количествато й е недостатъчно, биосинтезата се влошава и се ограничава до нивото на осигуреност със съответната аминокиселина. При растящите кучета недостигът на незаменими аминокиселини се проявява по-бързо и по-драстично, отколкото недостигът на витамини и минерални вещества.

Факторите, които влияят върху достъпността на аминокиселини в организма на кучето са много, но по-важните от тях са: непълно смилане на храната, влошено резорбиране на хранителните вещества, взаимодействие на белтъчините и аминокиселините с други вeщества и т. н.