Продължителност на живота

Популярен мит е, че една човешка година се равнява на 7 кучешки години. От научна гледна точка това не е вярно. Повечето домашни животни не стареят по начина, по който това става при техните стопани. Кучетата и котките стареят много по-бързо в началните години от своя живот, сравнено с хората. Например еквивалентът на едногодишно куче е 15-годишно дете – едногодишно куче вече е достигнало полова зрялост, но все още трябва да доразвие мускулатурата си, защото изглежда непропорционално, подобно на тийнейджър. Втората година се равнява на още 3-8 години по отношение на умствена и физическа зрялост. Всяка следваща година се равнява на 4-5 години.
Тази доста неточна характеристика варира в големи граници при различните породи. Така например гигантските породи до 7-8 години вече показват симптоми на артрит и сърдечни заболявания докато някои малки породи териери живеят по 20 години. Според последните изследвания, малките породи кучета влизат в трета възраст след 11 години, средните породи на 10 години, големите породи на 8 години, а гигантските на 7 г. Заедно с това гигантските породи съзряват умствено и физически по-бавно от малките породи.

Продължителността на живота също се е увеличила заедно с подобряването на условията на отглеждане на кучетата. Така най-старото куче днес е 29-годишно австралийско пастирско куче. Средната продължителност на живота при кучетата е доста по-ниска . При смесените породи тя е около 13 години, при породи като булдога, ирландския вълкодав и бернското пастирско куче имат средна продължителност на живота 7 г., докато за някои малки породи като уипет, бедлингтон териер и джак ръсел териер тя е над 14 години.

Какво прави кучетата уникални?

Съвременните породи кучета показват повече вариации в ръст, поведение и екстериорни качества от всички домашни животни. В тези широки граници те споделят много общи черти с техните предци. Кучетата са хищници и мършояди с остри зъби и силни челюсти за нападение и разкъсване на плячката. Въпреки че изкуственият подбор е променил външния вид на много породи, всички те носят общи черти, завещани им от техните далечни прародители. Като много други хищни бозайници, кучето има силни мускули, сраснали киткови кости, сърдечносъдова система, която да може да захранва мускулите с енергия както при спринтиране, така и при дълги преходи. Те също така имат силни зъби за хващане на плячка, разкъсване на меките тъкани и за трошене на кости. В сравнение с човешкия крак, кучето буквално ходи на пръсти.

Интелигентност

Кучетата се ценят от хората основно заради тяхната интелигентност, която напоследък се явява предмет на много научни публикации. Този интелект при различните породи и индивиди се проявява по различен начин; така например бордер колито е всеизвестно със способностите си да учи нови команди, докато други породи може да не са толкова мотивирани да изразяват подчинението си, колкото да покажат своя интелект при изграждането на различни планове да откраднат храна от масата или да избягат от вас докато ги извеждате на разходка. Кучетата са потомци на вълците и са също като тях социални животни, което ги прави идеални за обучение, защото им е заложено да се подчиняват. Повечето кучета обаче рядко се сблъскват със сложни интелектуални задачи, като да отварят врати самостоятелно. Кучетата водачи преминават специално обучение, за да могат да разпознават и избягват опасни ситуации.

Зрение

Преди кучетата се считаха за далтонисти. Според много учени те имат дихроматно зрение т.е. целият спектър на зрението им може да се покрие само от два цвята. Според нови изследвания кучетата могат да различават различните цветове, но не и в степента, в която ние можем да правим това. Цветовете може да действат като подпрагови сигнали, които да помагат на кучетата да определят границите на предмети, които се припокриват, отколкото като характерна особеност, която кучето директно може да определи. Също така се предполага, че кучетата виждат в спектъра на виолетовото и жълтото. Поради структурната особеност на кучешкото око (лещата им е по-изпъната) не могат да виждат такива подробности като човека, но от друга страна техните очи са по-чувствителни спрямо светлината и движението. Някои породи, особено хрътките, имат ъгъл на зрението си от 270° (в сравнение хората виждат само 180), въпреки това някои широкоглави породи имат много по-тесен ъгъл на зрение – до 180°.

Слух

Кучетата чуват звуци от 16-20 Hz до 70-100 kHz (хората за сравнение чуват от 20Hz до 16kHz). Заедно с това те имат силно подвижна ушна мида, с помощта на която много бързо и точно могат да определят посоката, от която идва сигнала. Ухото на кучето се управлява от 18 мускула, които могат да го движат във всички равнини. Тези породи, които имат форма на ухото по близка до тази на дивите каниди (вълк, лисица) имат по-добър слух от тези с клепнали уши.

Обоняние

Кучетата имат над 220млн. Рецепторни клетки, отговарящи за обонянието на пространство с размери на носна кърпичка (за сравнение хората имат само 5 млн. на пространство колкото пощенска марка). Каква информация получава кучето, когато души, не е напълно ясно, но се знае, че кучетата могат да разпознават два типа миризма – миризма, носеща се по въздуха от обект, минал скоро от там и такава, която кучето открива по земята. Тя остава значително по-дълго време. Характеристиките на тези два типа миризма са доста различни – въздушната миризма е по-краткотрайна и пулсираща, но за сметка на това не се маскира от допълнителни миризми, докато миризмата по земята е постоянна, но е замаскирана от различни допълнителни миризми. Процесът на търсене на определен вид миризма, например претърсването на кораб за наркотици или взривоопасни материали е доста изморителен за кучето. Поради тази причина обучението на кучетата, работещи в митниците и към специалните отряди е индивидуално. Само така те могат да бъдат мотивирани да извършват тази тежка дейност с присъщото им усърдие.