Породата Лабрадор Ретривър е една от най-популярните и обичаните по света.
Лабрадорът в представите ни е типичнотто семейно куче, което е показател за семеен уют и комфорт, за стопани с добри и сговорчиви характери. Лабрадорът е едно щастие на четири крака, което винаги е настроено положително и любеобвилно. Преди да вземете окончателно решение, обаче, дали това е вашата порода куче трябва да знаете, че лабрадорите наред с всичките си положителни черти носят над 250 генетично предавани болести, сред тях най-често проявените са на очите и костната система. Част от тези заболявания се предават чрез комплексни гени, които много трудно се проследяват и избягват в поколенията ( например за проявата на Тазобедрена дисплазия, отговарят комбинация от над 15 гена).

Тук се намесва и фактора развъждане от непросветени или нелояни развъдчици, които не са правили тестове на бъдещите родители за най-често срещаните генетично предавани заболявания като тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и т.н Дори и родителите да са изследвани това отново не е гаранция , че тяхното дете ще бъде здраво. Добре е преди да решите да вземете куче от тази порода да се запознаете с най-често срещаните генетично предавани болести характерни за породата, за това какви последици имат тези заболявания за кучето и да си дадете сметка дали можете да поемете отговорността, ако това недай си боже се случи на вашето куче.

Заболявания на костите и ставите

Дисплазия на тазобедрената става

Тазобедрената дисплазия представлява неправилно сглобена тазобедрена става. Причините за това могат да са най-различни. Около 60% от тазобедрените проблеми са генетично обусловени и представляват недобре развити ставни повърхности – глава на бедрената кост или ацетабулум. Понякога наднорменото тегло по време на растежа, прекомерното физическо натоварване, травма, могат да са причина за развитие на тазобедрена дисплазия. Някой кучета се раждат с едностранни или двустрани сериозни проблеми в тазобедрената става поради недобра вътреутробна позиция.

Лакътна дисплазия

Това е заболяване с генетичена обусловеност при кучетата от едри и гигантси породи, но от него страдат и ретривърите. Развива се в едната или и в двете лакътни стави. Изразява се в куцота, която често се проявява между четвъртия и шестия месец от рождението на кучето.Първоначално кучето куца леко, с времето и напредването на болеста куцотата се увеличава – доколко зависи от степента на заболяването.Кучета с тежки форми на лакътна дисплазия не бива да се развъждат, но при подходящи грижи, диета с по-голямо количество белтъци, може да се подобри състоянието на ставата.

Заболявания на очите

Заболявания на очната леща "Катаракта"

Представлява помътняване и потъмняване на очната леща, което в последствие може да доведе и до пълна слепота. Най-често боледуват и двете очи. Заболяването може да се развие и слез 6тата година от живота на кучето. При младите кучета очните лещи са прозрачни и гъвкави, но с възрастта се втвърдяват, помътняват – стават синьо-сиви. Болната леща може да се отстрани оперативно, но само ако няма дегенерация на ретината и ако лещата причинява на кучето пълна слепота.

Вродена катаракта

Може да се види веднага щом кученцето отвори очи.Лещата представлява бял, светлоотразяващ обект в окото. Този тип катаркта почти не се среща при лабрадорите, но за сметка на това е по-често срещан при голден ретривърите, които носят доминантен ген за тази болест.

Генерална прогресираща атрофия на ретината

Това е заболяване за пръв път открито, като болест при ирландския сетер. Известно е още като нощна слепота, понеже болната ретина не може да улови малкото светли лъчи в сумрака. Борбата с тази болест при ирландските сетери била успешна, понеже унаследяването ставало чрез доминантен ген и болните животни се изключвали от развъждане.По късно станало ясно, че от подобно заболяване страдат и пуделите, само че при тях унаследяването ставало различно, а и болеста се проявявала по-късно, така че било невъзможно да се изолира. Така изследователите разбрали, че имало различни видове прогресираща атрофия и ги обединили в група.

При ретривърите прогресиращата атрофия на ретината е с късно начало. Възможно е болеста да се диагностицира с помоща на офталмоскоп и преди да се прояви – около четвъртата, шестата година от живота на кучето. Болеста представлява слаба и постепена дегенерация на фоторецепторите, които поглъщат светлината в задната част на окото.Затова слепотата се развива много бавно.Препоръчително е изследване с офталмоскоп да се направи за пръв път на 3 годишна възраст и след това всяка година да се следи за състоянието на ретината на ретривърите.

Централна прогресираща атрофия на ретината

Това заболяване води до пигментна дистрофия на епителния слой на ретината.За разлика от другите видове, тя причинява дневна слепота. Атрофията протича в центъра на ретината, където са разположени основното количество фоторецептори за светлина, затова очите не виждат даже и ярката светлина. За щастие това нарушение рядко прогресира до пълна слепота. Типично за болеста е светлокафяво петно в центъра на отразяващата част на ретината.

Дисплазия на ретината

Бива два вида – Пълна и Мултифокална.
Лабрадорите са по-предрасполозжени към по-тежкия вид Пълна дисплазия на ретината. При дисплазията освен мъртви участаци ретина има и отлепване, което пректически води до пълна слепота. Пълната дисплазия на ретината се развива още в ранна детска възраст. Разпознава се по бялото замъгляване на окото. Още преди кученцата да прогледнат се отлепва ретината в задната част на окото.Парченцето отлепена рентина застава, като свободно плуваща част в тъканите зад лещата.Едното око може да изглежда по-голямо от другото и често не се движи. Почти винаги в окото с отлепената ретина след време се развива и катаракта.
Мулктифункционалната дисплазия, може да се наблюданва по-скоро при офталмоскопски преглед.По ретината и диска на зрителния нерв се виждат сиви резки, но това не се отразява на зрението. Резките нарастват заедно с нарастване на очната ябълка отново не влиаят на зрението. Мултифункционалната дисплазия в Англия не е фактор за определяне на развъдна годност при ретривърите, тъй като по никакъв начин не влиае на зрението.


Глаукома

При глаукомата окото се изпълва с течност, която оказва налягане върху ретината и лещата и способства за потъмняване на роговицата.Ако болеста не се лекува в ранен стадии може да доведе до загуба на зрение. Глаукомата е наследствена при голден ретривърите и не се унаследява при лабрадор ретривърите.

Липидоза на роговицата

Изглежда,като бяло петно закриващо част от предната повърхност на окото.Рядко предизвиква пълна слепота, но може да причини доста неудобства. Това заболяване обикновено е свързано с количестото на мазнини в порциона на кучето – излишните се отлагат на окото. Няма дани за генетическа предрасположеност към това заболяване нито при лабрадорите, нито при голдън ретривърите.

Ентропия

Състоянието известно като "eнтропия", вероятно е наследствен дефект на миглите. Наблюдава се при някой ретривъри, като мигла забита навътре към окото.В този случай има обилно сълзотечение. На всяко мигане, мигличката се впива все по-навътре и образува язва в роговицата. При по-тежките слуай обратно стоящата мигла се отстранява оперативно, при по-леките се лекува с различни мазила за роговицата.Докато кучетата растът, черепът им се променя, от там и позицията на миглите спрямо окото.Завъртяните косъмчета могат отново да тръгнат към роговицата. Смята се, че малките очи са по-предрасположени към ентропия.И действително е така, особено ако кучето лошо се храни и губи килограми , тогава мастния слой зад окото изтънява и очната ябълка се спуска по дълбоко в очната падина
За по-голяма сигурност преди да си купите куче от тази порода винаги настоявайте развъдчика да ви представи изследванията и снимките на родителите, плюс медицински заключения за тяхното здравословно състояние по отношение на генетично предаваните
болести.


Дисплазия на лакътните стави при кучетата


Център по травматология на животни при СББЖ САО Ветеринарно Обединение, гр. Москва
Източник: материали от Московския международен ветеринарен конгрес

Понятие - дисплазия на лакътните стави (ЕР).

Дисплазия (гр. dys - приставка, означаваща отклонение от нормата; гр. plasis - образувание, формирование; dysplasia - нарушение на развитието ). Дисплазията на лакътните стави при кучетата е особен проблем във ветеринарната ортопедия, детайлното изучаване на който предизвиква необходимостта от провеждане на диференциална диагностика и адекватна хирургична корекция на тази патология.

Във световната литература, за съжаление, липсва единен подход към специалната терминология и интерпретация на рентгеновата семиотика на артропатиите articulatio cubiti с различен генезис.

На основание собствените многогодишни изследвания, а също така и на анализа на данни от литературата, ние считаме целесъобразно за отделим следните видове патология:

- остеохондропатия articulatio cubiti;
- изолиран processus anconeus;
- фрагментиран processus coronoideus medialis.

Функционална анатомия art, cubiti.

Лакътната става на кучето е сложна, двуосева. Образуван е trochlea humeri, който има почти по средата улей със синовиална ямка, caput radii et os ulna, проксималният участък на която значително изпъква над ставата във вид на olecranon и служи като точка на прикрепване на триглавия мускул на рамото.
В 6 съчленения са възможни движения във вид на сгъване и разгъване, а също така супинация и пронация. Освен capsula articularis, изпълняваща функцията на основна връзка, страничните движения в него се ограничават от ligg. collateral laterale et mediale.

По време на стато-локомоторния акт значителна част от масата на животното посредством os humeris се предава на проксималната епифиза os radialis. На свой ред, проксималната част os ulna включва incisura semilunares за съчленение с trochlea os humeri, а също така processus coronoideus lateralis et medialis. Има основания да се твърди, че именно processus coronoideus medialis носи значителна част от теглото на тялото.
Развитието на костното ввещство във възрастов аспект се намира в тясна корелация с общото състояние на целия организъм и жлезите на вътрешната секреция. При здравото кученце се наблюдава съответствие между възрастта и процеса на вкостеняване. При интерпретацията на рентгеновата картина може да се съди за възрастта на пациента, като се оценява състоянието на участъците на активния растеж на дългите тръбни кости (УАРК), асинхронността на който води до дисконгруентност на ставните повърхности и неминуемо провокира различни артропании. Съществува гледна точка, че нарушенията на срока и симетрията на поява на ядра на вкостеняване, както и настъпването на синостози са следствие от ендокринната патология и редица други процеси, свързани с нарушенията на метаболизма на костите.

Клинико-рентгенови корелации.

Рентгеновото изследване на articulatio cubiti е един от най-информативните методи, които позволяват да се извърши диференциална диагностика на артропаниите на лакътната става и да се избере адекватна тактика на хирургична корекция на установената патология. Оценката на резултатите от рентгенографията следва да се извършва в съвкупност с клиническата картина на заболяването. За достоверна интерпретация на рентгеновата семиотика при растящо животно са необходими знания по възрастова рентгеноанатомия.

При визуална оценка на рентгенограмите на art. cubiti е нужно да се обръща внимание на формата и структурата на ставните краища на костите, на състоянието на ставния процеп. В нормата, анатомичният процеп на ставата е много тесен. Рентгеновият ставен процеп се състои от проекция на истинния анатомичен ставен процеп и ставните хрущяли, които почти не задържат рентгенови лъчи и затова почти не дават сенки на рентгенограмите. Под рентгенов ставен процеп следва да се разбира светлия промеждутък, който е ограничен на снимката със ставните краища на костите.
В нормата, отличителните признаци на здравата става са конгруентност на ставните повърхности на костите, равномерна височина на съчленяващите се участъци caput os radialis et incisura semilunaris os ulnaris, а също така равномерната, на дребни шупли структура на порестото костно вещество на епифизите.

При остеохондропатиите art. cubiti се визуализира дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости във вид на „стъпало”, променя се височината, формата и контурите на ставния процеп, определят се признаци на остеосклероза. Като по-малко чести рентгенови признаци при малките кученца следва да се считат периосталните наслоявания и костните разраствания в края.
Образуванията от меки тъкани в ставата (фиброзна капсула, синовиални измятания, свързващия апарат /ligamentous apparatus/ в норма не дават сянка. При патологичните изменения може да се установи удебеляване и уплътняване на периартикуларните тъкани, наличие в тях на калцирани петна

При по-нататъшното развитие на патологичния процес асинхронността на растежа на предраменните кости, по правило, води до изолация на processus radialis на горната част на ставната вдлъбнатина. Палпаторно се определя болезненост, понякога умерена трудна подвижност на ставата. Клинически се визуализира куцота в различна степен.
Другият вариант на артропатиите art. cubiti предствалява изменение на incisura trochlearis no e на медиалната повърхност. Извън всякакво съмнение, етиологията и патогенезата на тази патология също е свързан с асинхронността на растежа на предраменните кости, обаче в случай на фрагментация на processus coronoideus medialis, причината за описаните изменения е прекалено бързият растеж на os ulnaris в сравнителен аспект с os radialis, което предизвиква локално претоварване и съответно фрагментация на processus coronoideus medialis. Следствие са грубата деформация на хрущялните тъкани и костното вещество, което води на свой ред до болезнена трудна подвижност на съчленението и куцота.

Етиология на артропатиите articulatio cubiti.

В качеството на основни причини, предизвикващи артропатии от изучаваната област, е уместно да се отделят следните:

- претоварване на опорно-двигателния апарат в периода на интензивен растеж на кученцето;
- асинхронност на растежа на предраменните кости:
- нарушение на фосфорно-калциевото равновесие при хранене на малкото кученце;
- генетична детерминация на посочената патология.

Интерпретация на рентгеновата семиотика

За оценката на резултатите от рентгеновото изследване е необходимо да се отчетат наличието на артрозни и склеротични изменения на костното вещество, дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis. В тази връзка е уместно да се отделят 5 степени на дисплазия articulatio cubiti:

1. Норма. Симптоми липсват ( ED - )
2. Съмнение. Гранична форма ( ED +\- ), визуализира се склероза на дисталния участък incisura trochlearis в областта на processus anconeus.
3. Легки артрозни изменения ( ED + ). Първа степен. Наличие на склероза incisura trochlearis, а също така един или няколко остеофити с размер по-малко от 2 мм дорсално на processus anconeus, processus coronoideus medialis, краниално на caput os radialis и на epicondylus medialis et laterslis.
4. Средни артрозни изменения ( ED ++ ). Втора степен. Наличие на остеофити с размер от 2 до 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
5. Тежки артрозни изменения ( ED +++ ). Трета степен. Наличие на остеофити с размер повече от 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
1. Дисплазиюта на лакътните стави при кучетата следва да се диагностицита по рентгенов начин, като се започне от 12 месечна възраст, при това за определящи диагностични критерии, които характеризират нормата art. cubiti, трябва да се считат конгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости, липсата на признаци на склероза на incisura trochlearis, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis.
2. Рентгеновите снимки трябва да бъдат информативни, маркирани с посочване на левия и десния крайник, да са извършени в медио-латерална и кранио-дорсална проекция, с наличието на идентификационен номер на пациента вътре в емулсията, а също така да съдържат данни за номера на родословието, татуировката, породата и името на кучето.
3. Установяването на диагноза и степените на дисплазия на лакътните стави е целесъобразно да се извършва успоредно с изследването на тазобедрените стави за вродена патология.